Представете си, че от малък сте отгледан в среда, лишена от
всякаква сетивност, че сте хранен и обличан от един човек.
Представете си, че никога не сте се срещали с други деца, че никога
не сте ходили на училище и че не знаете нищо друго освен това, на
което този човек ви е научил.
Представете си, че никога не сте получавали обич и грижовност
освен тези, които този човек ви е давал. Представете си, че
единственото нещо, което ви носи награда, е да причинявате
невъобразима болка на други хора. Представете си всичко това и
ще можете да си представите живота на Дани. Отделен от майка си
в много ранна възраст, Дани не знае нищо за света освен това,
което Барт му е показал. Той обитава клетка, намираща се под пода
на офиса на Барт – човекът, който го е обучил да бъде машина за
убиване. Човекът, който го притежава.
Дани е смъртоносното оръжие на Барт. Човек, обучен като куче.
Обучен да се подчинява на господаря си без да задава въпроси,
независимо колко брутална може да е заповедта.
До деня, в който Барт попада в засада на отмъстителен длъжник и е
застрелян... Дани остава сам.