Бил Мъри навлиза в нова фаза от своя минималистичен период в
партньорството си с Джармъш – влива се в ролята на мъж, който
сякаш не съществува. На пръв поглед, героят му Дон Джонсън
прилича на празна черупка. Това, което го изважда от летаргията, е
неподписано писмо, написано на розова хартия, в което бивша
любовница му съобщава, че му е родила син преди 19 години.
Новината изглежда го обърква, но любопитният му приятел
Уинстън го подтиква да си припомни имената на жените, които е
познавал по това време. Именно Уинстън намира настоящите им
адреси и подтиква Дон да попатува из младостта си.
Строгостта на подобна структура бързо е разсеяна от деликатната
режисура на Джармъш и великолепните изпълнения на Мъри и
четирите даровити актриси.
„Прекършени цветя“ може и да е твърде сдържан за очакващите
смях почитатели на Мъри, но Джармъш изпълва тази проницателна
комедия със закачлива палавост. Съчетанието от хумор и разбити
сърца провокира най-доброто у Мъри, който всъщност играе мъж,
въвлечен в собственото се преоткриване.